Дефиниция. Лечебният туризъм е вид специализиран туризъм, при който се задоволяват потребностите на туристите от възстановяване или поддържане на психически и физически статус, както и от лечение, при използване на различни съвременни методи и програми извън болничните заведения.
Туристическият продукт включва разнообразни услуги, с които да се реализира целта на този вид туризъм. Характерно е, че при лечебния туризъм другите спомагателни услуги, които имат развлекателен характер са значително по-слабо застъпени, а храненето може да бъде част от основните туристически услуги – лечебно, диетично хранене.
Дискутира се как да се обобщи наименованието на този вид туризъм. В зависимост от вида на преобладаващите услуги, лечебният туризъм се определя като: балнеотуризъм; лечебно-възстановителен; оздравителен; климато-лечебен; климато-балнеотуризъм;
По своята цел се доближава до спортно-рекреационния туризъм.
1. Профилактичен здравен туризъм (дълготраен отдих) – за напълно здравите, по-младите хора, които ползват разнообразните курортни фактори за повишаване резистентността на организма. Към курортните фактори се включват активният двигателен режим и положителните емоции от развлеченията на курорта, за да се релаксира нормалното състояние на организма.
2. Профилактично-възстановителен здравен туризъм – за хора в предболестно състояние, без видими клинични прояви; предоставят им се профилактично-възстановителни условия за ликвидиране на негативните последствия от съвременния начин на живот (наднормена телесна маса, увеличен холестерин и нарушена мастна обмяна, остеопороза и др.). Нужно е медицинско контролиране.
3. Лечебно-възстановителен здравен туризъм – за хора с болестни изменения. Необходимо е дозирано ползване на курортните фактори. Предлага се конкретно лечение за възстановяване на здравето или лечение на заболяването; болните се рехабилитират.
Дигитални инструменти за презентация на лечебен туризъм:
Фирми предлагат “Медицински туризъм”