Конгресен туризъм

„Съчетаване на приятното с полезното” е мотото на конгресния туризъм като в англоезичната литература това понятие е известно като Meeting&Convention Industry, което по-точно отразява глобалния му и многолик характер. Конгресният туризъм е пресечната точка на индустрията на забавленията с деловата и сериозната форма на комуникация. Включва участие в разнообразни по форма, вид и предназначение делови прояви (конгреси, конференции, семинари, симпозиуми, асамблеи, делови срещи, трейнинг и инсентив мероприятия и др.), както и цялата система по осигуряване на транспорт, пребиваване, организация на място и съпътстваща програма за конгресните туристи.

Една от особеностите при организирането на конгреси е, че за делегатите трябва да се създаде работна среда извън офиса. Важно е да разполага с техника, преводачески кабини и мултимедия, съчетана с удобството на дома. Тя трябва да е едновременно развлекателна – за по-спонтанни бизнес контакти, и релаксираща – за пълноценна почивка след претоварения конферентен ден. Задължително условие е и персоналното отношение към участниците, независимо дали става въпрос за малък семинар или мащабен проект с участието на няколко хиляди делегати. Конгресните пътувания нямат строго изразена сезонност, но предпочитанията за организирането им са за пролетта и есента. Клиентите предпочитат неваканционни периоди, но в същото време понякога използват и почивни дни, за да могат участниците в събитието да не губят ценно работно време.

Произходът на конгресния туризъм може да се търси в древността. Специализирани сгради за провеждане на форуми и срещи датират още от времето на Римската империя. Първото документирано конгресно събитие е Виенският конгрес (1814-1815), който целял териториалното разделение на Европа след Наполеоновите войни. С развитието на викторианските курорти започва и масовото предлагане на зали за срещи. Силен тласък на индустрията дават политическите и религиозните конгреси от края на XIX в. в САЩ, а за пръв път длъжността на конгресния организатор се появява в Детройт, където е основано и първото конгресно бюро. Институционализирането на конгресната индустрия обаче започва едва след 50-те години на миналия век, когато се създават първите асоциации и федерации, занимаващи се с конгресен туризъм.

От традиционния масов туризъм той се отличава с няколко съществени предимства. На първо място, конгресният турист генерира почти три пъти по-високи приходи от един среден масов турист (146 евро на ден в сравнение с 56 евро за масовия турист). Обикновено отсяда във високо-категорийна (четири- и петзвездна) база и ползва широка гама от допълнителни лукс услуги. Пътува най-често в бизнес класа. По-високите разходи са резултат както от по-високата му платежоспособност и култура на потребление, така и от факта, че разноските по пътуването, участието и пребиваването в конгресното мероприятие често се поемат от изпращащата организация. Конгресният туризъм осигурява целогодишна заетост на базата и намалява текучеството на персонала. Това е особено важно за крайморските и планинските курорти, където домакинството на конгресни прояви може да удължи сезона с няколко месеца. Обикновено пиковите сезони за масовия туризъм са зимата и лятото, докато при конгресния туризъм най-голям брой събития се реализират през есента и пролетта.От друга страна приходите от конгресния туризъм имат значително по-малка екологична и социална цена в сравнение с масовия туризъм. Не на последно място конгресният туризъм работи за имиджа на дадена дестинация, служи като скрита реклама за туристическия потенциал и привлича свежи инвестиции във всички сфери на икономиката на региона.

В България този вид туризъм засега е прохождащ и страната ни не е толкова актуална дестинация за конгресен туризъм, както сред чужденците, така и сред българите. В София предлагането на зали определено е най-голямо, а и като цяло отношението на персонала, нивото на компетентност и т.н. в столицата е доста над това в провинцията. Организаторите на подобни прояви обаче са установили, че в София често е трудно да се съберат делегатите на следобедно заседание, затова предпочитат места около столицата, но възможностите тук се броят на пръсти. Предлагането на зали в курортните комплекси се ограничава до няколко големи хотела или до съседните окръжни/областни градове. При повечето хотели (с няколко изключения) конгресната дейност е като допълнителна услуга и се предлага между другото, без изградена управленска структура и обучен персонал, което намалява привлекателността на залите. В големите специализирани конгресни центрове (като НДК и Фестивалния комплекс във Варна) оборудването и обзавеждането е много амортизирано и определено има нужда от основен ремонт и нов имидж, защото въпреки уникалните си конкурентни предимства в сегашния си вид тези центрове са на доизживяване

Дигитални инструменти за презентация на конгресен туризъм:

Допълнителна информация:

«
»

Leave Comment