Неотменна част от всяко пътуване е храненето. Повечето чуждестранни туристи посещаващи дадена страна предпочитат по време на престоя си освен да научат нещо за културата и да опитат местната кухня. Така кулинарният туризъм се е обособил като един от вариантите на алтернативния.
Преди хиляди години търговците пътували по седемте морета в търсене на нови храни и продукти, с които да търгуват. Подправките, виното, плодовете, зехтинът били ценен дар и екзотична стока. Всъщност нещата не са се променили много днес. Разликата е, че сега хората пътуват, за да открият интересни ресторанти и винарни, където да се докоснат до непознати вкусове и култури. Така в последните години кулинарния туризъм се превръща в едно от най-горещите предложения на туристическата индустрия и добива все по-голяма популярност сред клиентите. Виненият и кулинарният туризъм се определят като туризъм, в който преживяванията, свързани с вино и кухня, значително съдействат за причината за пътуването до дадена дестинация или посещение на конкретно място по време на пътуването. От гледна точка на своята дефиниция кулинарният туризъм е част от културния, тъй като характерната за дадено място кухня е част от неговата култура.
Терминът „кулинарен туризъм” е използван за пръв път не толкова отдавна, през 1998г. от американката Луси Лонг, асистент по популярна култура и фолклор в Грийн стейт юнивърсити, Охайо.
Много хора не разграничават ясно кулинарния от агротуризма. Двете област са свързани и все пак остават различни по своя смисъл индустрии. Корените на кулинарния очевидно са в селското стопанство. Основната разлика между двата вида е, че агротуризмът се случва задължително в селска среда, обикновено включва извършването на дейности, характерни за производството на селскостопанска дейност, и носи преки ползи за стопаните. Примери за агротуризъм са посещение на ябълкова градина, на ферма за пилета или цех за производство на яйца.
От своя страна кулинарният туризъм се фокусира първо върху ползите за клиента и се занимава основно с приготвена храна, а не със сурови продукти. Кулинарното преживяване може да се осъществи както в селска, така и в градска среда. Сред примерите са ресторанти, винарни, пивоварни/бирарии, кафенета и сладкарници, дори крайпътни сергии с мармалад или халва например.
Кулинарните туристи търсят емоции, които не могат да получат никъде другаде. В същото време кулинарен турист е и всеки бизнес пътник, случайно отбил се в някой ресторант. Основна целева група обаче остават високият клас клиенти, за които виното и кулинарията са част от лайфстайла и които имат нагласа да пътуват заради подобни преживявания. Той е интересен за всички възрасти , но е най-популярен сред хората над 40-50 години.
Разбира се, кулинарните туристи не могат да се хранят 24 часа в денонощието. Те имат нужда и от други атракции и дейности, които да поддържат интереса им през деня и вечерта. Така обвързването на местния кулинарен продукт с всички останали туристически предложения на дадена дестинация може да доведе до създаване на пакети, които да подобрят познаваемостта и да увеличи продажбите. Гурме-туризмът в момента е едно от най-перспективните течения в туристическата индустрия. С годините пътуващите са станали по-образовани по отношение на храната и търсят начини да обогатят впечатленията си от туристическото място с предлаганите там ястия и вина.
В България този тип туризъм все още не е особено популярен, но определено има бъдеще, защото нашата кухня има какво да предложи и с какво да учуди кулинарните любители.
Дигитални инструменти за презентация на кулинарен туризъм